„ВОЗДВИЖЕНЬЕ”
Татьяна Михайловна Глушкова (1939-2001 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЪЗДИГАНЕ
Все тъй просторът безметежно син е.
Септември. Кръст Господен полетя.
Светът провинция бе на Русия,
днес на света провинция е тя.
Ударения
ВЪЗДИГАНЕ
Все тъ́й просто́рът безмете́жно си́н е.
Септе́мври. Кръ́ст Госпо́ден полетя́.
Светъ́т прови́нция бе на Руси́я,
днес на света́ прови́нция е тя́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Татьяна Глушкова
ВОЗДВИЖЕНЬЕ
Всё так же своды безмятежно-сини.
Сентябрь. Креста Господня торжество.
Но был весь мир провинцией России,
теперь она – провинция его...
1993 г.
---------------
Руската поетеса, преводачка, публицист и литературовед Татяна Глушкова (Татьяна Михайловна Глушкова) е родена на 23 декември 1939 г. в Киев. Първите си стихове публикува през 1962 г. във в. „Литературная газета”. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1965 г.). Превежда от украински, грузински, чешки, полски, сръбски, латишски и др. езици. Води поетичен семинар в Литературната студиа при МГК на ВЛКСМ и московската писателска организация (1972-1989 г.). Автор е на стихосбирките „Белая улица” (1971 г.), „Выход к морю” (1981 г.), „Разлуки нет” (1981 г.), „Снежная гроза” (1987 г.), „Стихотворения” (1992 г.), „Всю смерть поправ” (1997 г.), „Русские границы” (1997 г.), „Возвращение к Некрасову” (2001 г.), на книги с литературна критика и публицистика като „Боюсь, как бы история не оправдала меня” (1992 г.), „Неправый суд над родным народом” (1997 г.), „Высшее единство в высшем разнообразии” (1998 г.), „Вехи истории – вехи судьбы” (1999 г.), „После победы” (2002 г.) и др. Умира на 22 април 2001 г. в Москва.